…

Търсих те и чаках те, плаках и молех се,
под небосводна несравним, аз и ти да повървим.
Да протегнем две ръце и да открия теб край ручея дъждовен
и с надежда да оставим спомен.
Укривам те в сърцето ми стихийно и зная, с топлината ти ще се изпълни силно.
Ще притискам тялото ти нежно и навън красиво, ще е снежно.
Чуваш ли гласа ми, моя блян и шепот в ума ми…
Виждаш ли изпепеляващата орис, дето цял живот ще е под моя порив.
Ще те чувам дори, когато в мълчание твоята душа царува,
сърцето няма да преструва, обичта която чувства.
Вярата в теб не ще ми вземеш,
дори и чувствата си в плен да тлееш.
Те за мен ще съществуват и моите за теб ще се изпълват.
Един красив сюжет в живота ти ще допринася…
нестихващия обикващ те.
Недей, не говори… с погледа си сърцето ми сломи,
но аз се радвам, че обичам
макар това на блян да заприлича…