Неразказан, непознат, очакван гостенин в съня ми си
за теб разказва ми само сърцето, скрито зад купища усмивки, оставящи спомени в ума ми.
Стон и шепот оставих в трепет купища от скрити думи, превръщайки ги в глухи.
Заглушавах самотата гледайки към залеза на топлината…
получавах я от теб, обрисувайки образа ти блед.
Но очите тъй сияйни не стихваха, разказваха за нашите тайни…
Дерзаех да доразбера приказката на любовта,
забравих значението незнайно, но погледа ти разтърси сърцето обичащо безкрайно.
Заглушавам безкрайните думи, спиращи понякога в ума ми,
че за теб аз винаги ще ги повтарям и в плен на любовта към теб, аз винаги ще заговарям.
Тръгвам днес, а утре може да се върна, привидно студеното сърце отново да прегърна,
копнежа да обгърна…
Очите тъй любими отново тъгата в мен да преобърнат……
x