Ще прошепна името ти докато спиш
Ще те чакам докато вървиш,
Към мен… към нас.. към утрешния ден.
И ако съм пламък, ще запламтя в теб
И ако съм буря, ще връхлетя единствено теб..
Ще усетиш и тъгата и усмивката в зората
Ще те пазя и закрилям
Ще те търся и прикривам
и ако си там до мен,
и ако те имам в утрешния ден
ще те крия дълбоко в сърцето,
и ще ти показвам звездите на небето
защото те за теб, за нас ще засияват
и грешките ни ще прощават.
Ако позволиш да те обичам
без страх ще те
търся, намирам…
Не ме е страх .
Отдавна отмина.
От болка, тъй прикрита
На малки несравними луни, които згряват душата да не тъжи
Очаквам те. Намирам те и губя те, но радвам се, че има те.
Защото
Не бих била това, ако нямаше теб.
И винаги ще те очаквам.
Там
Където само ти и аз можем да бъдем нас.
В погледите и мечтите
Във вечерите, сред звездите
В праха,сипещ само тъмнина от болката, че няма те сега
В мислите дъждовни,
В думите неказани съдбовни
Но едно е истина помни.
Една единствена, реалност има
Толкова истинска и непоправима
Незамнима, за да се поправи
И непоправима за да се измами
Обичта ми към теб е безграничен поет.
Обичта ми към теб е пътник проклет.. .
И всичко друго избледнява пред теб,
Но зная, че ще се срещнем някъде
Макар и далеч.
И луната ще пее,
А слънцето отново ще изгрее.
И звездите ще рисуват,
Приказката за мен и теб.
Мен и теб в един сюжет.
Защото заплащах с парченца от мен
Безрезервно вярвайки в нас един ден.
Ще заплатя и нещастието ще огорча
Защото единственото съществуващо творение,
Което може да възпроизведе в мен
Шекспирово произведение
И в най-непреодолимото мъчение
Беше онзи тъй далечен стихоплет,
Който живееше в сърцето ми, макар щастието да е далеч.
Очаквай ме,
Очаквам те
Защото се обичаме, вярваме.
Защото след толкова време..
Ти си чувството, което никой не може да ми вземе.
Вземи ме,
Защото
прекралено болезнено си липсваме.
Защото само ти.
Заговаряш в моите очи.
Прочети ме, прочети се.
Разкажи ми.
Обичам те, прости ми…
x