И в думите си да скрия, нескриваното от теб
И чувствата си да преоткрия, не бих могла дори пред мен..
Близо, а всъщност толкова далеч, далеч, а всъщност истински близо
Откриваше чувствата ми красиво.
И в рими и поеми и в плач и мълчание всяко късче бе за теб,
и търсеше те… криех те, а ти не стихваше
заглушавах те, а ти не спираше… говореше и търсеше, а намери ли ме?
Ако се вгледаш в тъмнината .. тъмната, тъй тъжна,тъгуваща, търсеща те.. ще ме откриеш в далечината, задълбочена в мисъл за един, единствен покровител на мисълта безгранична, оставаща за теб тъй лична, на сърцето търсещо.. ранено и силно, а всъщност толкова плачещо безсилно.
И макар теб да те няма, празно, безмълвно не остана.
Погледът ми все към теб гледа и вижда те, там близо в твоя образ се взира.
А сърцето биещо за мен и теб… не ще забрави незабравимото дето всеки път опиянява необяснимото. И бие тъй зловещо, извън всичко човешко… безгранично, ироничен, епопичен бе останал онзи силен удър щом погледна очите ти безкрайни тъй мили и сияйни…
x