“След тъгата проблясък, след мъката силен тласък!”

Болката е най-красивият учител, всеки я смята за силен вредител. Страхливи хора с големи мечти, а въпрос един пред мен стои, страхът ще реализира ли мечтите?! Не мисля, без риск да поемеш ще мечтаеш и ще се превземаш. Светът е пълен с лъжи, красиви истини наричат ги дори, безцелно бродещи души срещам, затваряйки очи. Това ли е силата човешка да огорчаваме другите забравяйки за всяка наша грешка? Дали успех ще постигнеш, докато на чуждата болка се присмиваш? … Хиляди необяснения, въпроси, мисли, огорчения… Приятели трудно се намират, да ти помогнат малко се спират. Светът навън е тъй съсредоточен, унижение и тъга държи в своя плен. Но научи ме характер да изграждам, далеч от заблуденото „величие“ образа си да наказвам. Урока си всеки ден повтарям, достойно себе си да изразявам, поправяйки грешките си, съвестта от огорчения да не наказвам. Болката е красива, знаеш ли защо, показва ти всичко най-добро. Не оценявах себе си и бягах страхливо от дните си, с присмех гледах дори и сянката си, но какво постигнах накърнявайки човека в мен? .. Път бездънен, разрушен. Раздвоен човек бях и до дъното устремено вървях. И болката, и сълзите.. измъчваха ме и правеха все по-сиви дните. Но тази мъка ми помогна в себе си сила да изровя, гибел жестока не е моята посока! Изтезнях от болка оцелях! Преодолях страха и провала надживях. Светът не ще се промени.. присмех, закачки и лъжи, тази песен вечно ще цари! Но, когато с гордост се изправя и погледнат моите очи, аз знам че няма, какво да ме сломи. Далеч от тази поквара, бягам и не се обръщам дори! Страха е най-добрия ми приятел, преодолявам го, рискувам,  защото знам, че си струвам!!!